Монолог от Дом<Майка и дете>
Ало, мамо!Ти как си в чужбина?
Аз - с дечицата тук,съм добре.
Малко болничък бях..., но ми мина!
Само кашлям. Не ям сладолед.
Слушам лелките, както поръча.
Не излизам и много навън.
За играчки - голям съм. Не плача!
Но се стряскам, щом чука дъжда...
Все си мисля, че идваш за мене.
И ми носиш подарък голям.
Много искам - сега да ме вземеш.
Тук е тъмно. Без тебе - съм сам!
Имах приятел. Гошко - се казва.
Но го пратиха в някакъв дом.
Той приемни родители мрази,
а пък свои си няма... Защо?
Моят татко не иска да идва.
Потърси го! Кажи, че съм смел!
Аз помагам на малката Мина
да се храни. Рисувам сърце...
Зная приказки. Песнички уча.
Щом си ида при теб - у дома,
си мечтая за истинско куче
и за...братче! Нали ме разбра?
Ало,мамо! Сигналът прекъсва...
Този лош, много стар телефон!
Чао!Обичам те !Няма връзка...
Ще те чакам пред детския дом!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Петрова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
