Монолог в диалога

female_sg (Боряна)
103 1295

20 дек. 2011 г., 22:31

Поэзия » Философская

752 0 2

Монолог в диалога

В очите, зад няколко ресни,

пречупваше се светлината,

която обича сама да мълчи,

преди нощта да зарадва луната.

В един монолог от залези

няколко сълзи спореха с вятъра.

Не повярвах! Моите очи

той мълчаливо забърса с ръкава...

Колко цветя,

колко момини сълзи!

Един монолог в диалога с очи,

отчупи се тихо зад стената,

зад която често душата мълчи,

но и полза няма от шумна проява.

Там, където калено огледало стои,

никой не търси цветята зад рамка,

самичкият образ виновно виси.

Кой би помислил да изцикли боята?

15 август 2011