Монолог в диалога
Монолог в диалога
В очите, зад няколко ресни,
пречупваше се светлината,
която обича сама да мълчи,
преди нощта да зарадва луната.
В един монолог от залези
няколко сълзи спореха с вятъра.
Не повярвах! Моите очи
той мълчаливо забърса с ръкава...
Колко цветя,
колко момини сълзи!
Един монолог в диалога с очи,
отчупи се тихо зад стената,
зад която често душата мълчи,
но и полза няма от шумна проява.
Там, където калено огледало стои,
никой не търси цветята зад рамка,
самичкият образ виновно виси.
Кой би помислил да изцикли боята?
15 август 2011
© Боряна All rights reserved.
