Монолог в диалога
Монолог в диалога
В очите, зад няколко ресни,
пречупваше се светлината,
която обича сама да мълчи,
преди нощта да зарадва луната.
В един монолог от залези
няколко сълзи спореха с вятъра.
Не повярвах! Моите очи
той мълчаливо забърса с ръкава...
Колко цветя,
колко момини сълзи!
Един монолог в диалога с очи,
отчупи се тихо зад стената,
зад която често душата мълчи,
но и полза няма от шумна проява.
Там, където калено огледало стои,
никой не търси цветята зад рамка,
самичкият образ виновно виси.
Кой би помислил да изцикли боята?
15 август 2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Всички права запазени
