27 янв. 2011 г., 21:33

Монолог за моята любима

1K 0 0

Обичах те, но не го показвах,

обичах те, не ти го казвах.

Сега съжалявам!

Радвах се със теб, но не го показвах,

радвах се със теб, но не ти го казвах.

Сега съжалявам!

Страдах със твоите страдания, но не го показвах,

страдах със теб и не ти го казвах.

Мъчих се да бъда като гранит опора за теб,

но моето мълчание те изяждало отвътре.

Не ти казвах колко си красива,

защото не знаех как да те опиша, нямах думи.

Сега съжалявам!

Сега съм длъжен да плащам със сълзи в очите

за моите грешки, ОБИЧАМ ТЕ, СЛЪНЦЕ!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисер Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...