27.01.2011 г., 21:33

Монолог за моята любима

1K 0 0

Обичах те, но не го показвах,

обичах те, не ти го казвах.

Сега съжалявам!

Радвах се със теб, но не го показвах,

радвах се със теб, но не ти го казвах.

Сега съжалявам!

Страдах със твоите страдания, но не го показвах,

страдах със теб и не ти го казвах.

Мъчих се да бъда като гранит опора за теб,

но моето мълчание те изяждало отвътре.

Не ти казвах колко си красива,

защото не знаех как да те опиша, нямах думи.

Сега съжалявам!

Сега съм длъжен да плащам със сълзи в очите

за моите грешки, ОБИЧАМ ТЕ, СЛЪНЦЕ!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...