27.01.2011 г., 21:33

Монолог за моята любима

1K 0 0

Обичах те, но не го показвах,

обичах те, не ти го казвах.

Сега съжалявам!

Радвах се със теб, но не го показвах,

радвах се със теб, но не ти го казвах.

Сега съжалявам!

Страдах със твоите страдания, но не го показвах,

страдах със теб и не ти го казвах.

Мъчих се да бъда като гранит опора за теб,

но моето мълчание те изяждало отвътре.

Не ти казвах колко си красива,

защото не знаех как да те опиша, нямах думи.

Сега съжалявам!

Сега съм длъжен да плащам със сълзи в очите

за моите грешки, ОБИЧАМ ТЕ, СЛЪНЦЕ!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...