17 июн. 2008 г., 20:56

Моралистка и пощальон

1.2K 0 25
 

      Моралистка и пощальон

 

           по Бертолд Брехт...

 

 

Моралистката в квартала изпищя:

„Пощальонът наш, пияница е, хора!

Велосипеда му видях подпрян

ей там, на кръчмата във двора!"...

 

 

На следващото утро - гледка странна...

Велосипедът жълт на пощальона,

подсмихвайки се, всички подминаваха,

на моралистката паркиран под балкона...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усмихна ме, Вълчо!
  • Направили акт на продавачката в магазина ми, че имало пепелник до вратата от вън с мотива, че щом има пепелник значи пуши на работнопто място. Отидох в ХЕИ и попитах служителката има ли нож в кухнята си на масата. Тя каза: Да, че кой няма? Аз и казах: Зная госпожо, че всеки има, но за мен това ви уличава, че точно вие сте убийца. За мое голямо удивление тя разбра какво искам да и кажа и скъса акта.

    БРАВО ВЪЛЧО - НАПРАВО МИ ИЗПЪЛНИ ДУШАТА!!!!
  • Свежо!
  • Хахахаха, ех, че ме развесели! Страхотен си, Вълчо! Прегръдки!!!
  • О,да !Моралисти....
    Има ли ги още?
    Нима има човек, било мъж или жена ,без поне един път да не влезе в "грях"?Невярвам. Но, не си го признават.А, аз на 45 бях влюбена до уши.
    А "Моралисти"-дал Господ.
    Прекрасен стих!Много ми харесва.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...