21 янв. 2008 г., 20:56

Море?

739 0 6
Съдбата викат - нещо е различно,
съдбата - може би е нещо лично...
А всеки сам си я кове,
подритнат той
от нечии нозе.
И всеки
пада,
става,
кляка
и може би намазва,
филията на нечия съдба
дояжда...
И май тъй всеки
мисли, че му е до колене,
тъй някога бурното, замислено
море...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Трихоцефалус Трихиурус Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не си "луд поет", а си "мъдър поет" - хареса ми
  • С морето шега не бива
    то прикрива чувства и е стихия
    когато нежно гали
    влачи те в дълбините си заспали
    а когато се разбунтува
    пръска ужас и лудува ...
    И съдбата ни човешка
    никак не е грешка
    когато я сравниш с море
    но не е то до колене .


    Харесва ми ...
  • Хрумна ми изненадващо и за самия мене денс това....
  • Философ
  • И въпреки всичко... мислим грешно!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...