Море
Шуми морето, блъскат се вълните.
Сама на плажа тъна във тъга.
Гърми небето, облаци настъпват.
Една сълза проронвам в самота.
Студено е... настъпва есента.
Отлитат птици, плажът опустява.
Не чувам детски глас и суета.
Ала морето ме привлича
със бурната си синя красота
Пристъпвам бавно, мокрят се нозете,
усещат морска хладина
и някъде навътре към небето
ме дърпа мощната вълна.
Оставям се на нейната си сила
и се понасям към увличащата дълбочина.
Сама на плажа тъна във тъга.
Гърми небето, облаци настъпват.
Една сълза проронвам в самота.
Студено е... настъпва есента.
Отлитат птици, плажът опустява.
Не чувам детски глас и суета.
Ала морето ме привлича
със бурната си синя красота
Пристъпвам бавно, мокрят се нозете,
усещат морска хладина
и някъде навътре към небето
ме дърпа мощната вълна.
Оставям се на нейната си сила
и се понасям към увличащата дълбочина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Василева Все права защищены
