12 дек. 2008 г., 21:40

Море

989 0 1
Шуми морето, блъскат се вълните.
Сама на плажа тъна във тъга.
Гърми небето, облаци настъпват.
Една сълза проронвам в самота.

Студено е... настъпва есента.
Отлитат птици, плажът опустява.
Не чувам детски глас и суета.
Ала морето ме привлича
със бурната си синя красота

Пристъпвам бавно, мокрят се нозете,
усещат морска хладина
и някъде навътре към небето
ме дърпа мощната вълна.
Оставям се на нейната си сила
и се понасям към увличащата дълбочина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...