Море
Шуми морето, блъскат се вълните.
Сама на плажа тъна във тъга.
Гърми небето, облаци настъпват.
Една сълза проронвам в самота.
Студено е... настъпва есента.
Отлитат птици, плажът опустява.
Не чувам детски глас и суета.
Ала морето ме привлича
със бурната си синя красота
Пристъпвам бавно, мокрят се нозете,
усещат морска хладина
и някъде навътре към небето
ме дърпа мощната вълна.
Оставям се на нейната си сила
и се понасям към увличащата дълбочина.
Сама на плажа тъна във тъга.
Гърми небето, облаци настъпват.
Една сълза проронвам в самота.
Студено е... настъпва есента.
Отлитат птици, плажът опустява.
Не чувам детски глас и суета.
Ала морето ме привлича
със бурната си синя красота
Пристъпвам бавно, мокрят се нозете,
усещат морска хладина
и някъде навътре към небето
ме дърпа мощната вълна.
Оставям се на нейната си сила
и се понасям към увличащата дълбочина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
