mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
24 янв. 2010 г., 17:29

Море 

  Поэзия » Другая
1187 0 9

При тебе се завръщам пак, море –

при залива, закътан сред скалите...

Запазило си късчета небе

и залеза, и танца на вълните!

 

Сърцето ми е сякаш камертон!

И само тук с прибоите дочувам

гласа на бог – на влюбен Аполон,

отплавал с облак, без да се сбогува!

 

Животът ми превърна се в река.

Не ще пресъхне нейното корито,

но... никога не ще те заменя,

море на спомени, под пясъка зарити!

 

Защото твоят бряг е моят дом

и тук в слънца мечтите ми узряха,

и вярвах – ще достигна с Посейдон

до царството на мойта Андромаха!

 

При тебе се завръщам пак, море –

при залива, закътан сред скалите!

Мистично е доброто ти сърце,

но... ти прости... за повече – не питай!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И мен ме мъчи носталгия по морето!Много, много красив стих!Искам да се сгуша в една раковина и така да дочакам лятото на морския бряг!
  • Прекрасен стих!
    Все едно от мое име си го написал!
    Привет, Мариане!
  • Прелива на вълни твоят спомен! Много хубав стих!
  • Влюбеният Аполон говори в теб, братко! Да си ми жив!
  • Прекрасен стих!
    Моята голяма любов, нещото без което не мога да живея повече от 20 дни е морето.
    Сърдечни поздрави (и тук) Мариан!
  • много хубаво!
  • Явно морето ти е голяма любов, личи от всеки стих!
  • Морето- убива и дарява със живот...сбъдва и погубва мечти... но спасява сродните души... Красив стих!
  • красив
Предложения
: ??:??