Море
При тебе се завръщам пак, море –
при залива, закътан сред скалите...
Запазило си късчета небе
и залеза, и танца на вълните!
Сърцето ми е сякаш камертон!
И само тук с прибоите дочувам
гласа на бог – на влюбен Аполон,
отплавал с облак, без да се сбогува!
Животът ми превърна се в река.
Не ще пресъхне нейното корито,
но... никога не ще те заменя,
море на спомени, под пясъка зарити!
Защото твоят бряг е моят дом
и тук в слънца мечтите ми узряха,
и вярвах – ще достигна с Посейдон
до царството на мойта Андромаха!
При тебе се завръщам пак, море –
при залива, закътан сред скалите!
Мистично е доброто ти сърце,
но... ти прости... за повече – не питай!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
