9 сент. 2007 г., 15:39

Море и вино

1.5K 0 2
Слънцето скочи в морето,
и удави се в стоплените му води,
луната хвръкна в небето,
и разпръсна сресаните си коси.

Пълнолика се издига, но немее,
позлатена като вино в празното небе,
но не след дълго изгревът ще се разлее,
с разрязани вени в дълбокото море.

Бяло и червено вино се изсипва,
всеки ден от бездънното небе,
изпивай деня си на малки глътки,
преди да се одави в някое море.

Нощта застъпва в небето,
рачупвайки прозрачните му синеви,
и парченца стъкла закапват в морето,
като опиянени от вино прашинки звезди.

Пълнят си хората чашите с блясък,
изгребан от водите на това море,
изпиват живота си, докато един детски крясък,
не придаде смисъл на забързаните часове.

Вино отлежало днес ще се разлива,
а утре винени ще са нечии очи,
в море от лъжи младостта ни ще се срива,
до последно ще се сменят слънца и луни...

Но никоя болка сърцето не плаши,
така както отброените до края дни,
кагато не вино ще пием от кристалните чаши,
собствените си, изтинали сълзи...

Наздраве!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Алексиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...