Море и вино
и удави се в стоплените му води,
луната хвръкна в небето,
и разпръсна сресаните си коси.
Пълнолика се издига, но немее,
позлатена като вино в празното небе,
но не след дълго изгревът ще се разлее,
с разрязани вени в дълбокото море.
Бяло и червено вино се изсипва,
всеки ден от бездънното небе,
изпивай деня си на малки глътки,
преди да се одави в някое море.
Нощта застъпва в небето,
рачупвайки прозрачните му синеви,
и парченца стъкла закапват в морето,
като опиянени от вино прашинки звезди.
Пълнят си хората чашите с блясък,
изгребан от водите на това море,
изпиват живота си, докато един детски крясък,
не придаде смисъл на забързаните часове.
Вино отлежало днес ще се разлива,
а утре винени ще са нечии очи,
в море от лъжи младостта ни ще се срива,
до последно ще се сменят слънца и луни...
Но никоя болка сърцето не плаши,
така както отброените до края дни,
кагато не вино ще пием от кристалните чаши,
собствените си, изтинали сълзи...
Наздраве!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Алексиева Всички права запазени
Браво