20 сент. 2019 г., 16:39

Море от стихове

1.3K 0 1

                                                  Море от Стихове

 

Поетът влюбил се в красива жена,

красива ,умна,нежна актриса една.

Посветил и много свои стихове от сърце,

всеки ден и изпращал по едно,,като дете!

 

В картичката със стих слагал роза една,

цвете червено,като цвета на Любовта.

Стиховете тя не четяла,розите унищожила,

неговите чувства,любовта му тя наранила!

 

Стиховете тя изхвърляла в морето,

а от високо Луната тъгувала в небето.

Морето приютило стиховете в дълбочина,

а после ги изпращало отново,по вълна.

 

А актрисата поета така и не разбра,

любовта му не усети,тя не пожела.

Стиховете му вълните изкараха на брега.

Стихове от душата му ,за любимата жена!

Море от стихове и рози!Вълна' след вълна'!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...