Море от Стихове

Поетът влюбил се в красива жена,

красива ,умна,нежна актриса една.

Посветил и много свои стихове от сърце,

всеки ден и изпращал по едно,,като дете!

В картичката със стих слагал роза една,

цвете червено,като цвета на Любовта.

Стиховете тя не четяла,розите унищожила,

неговите чувства,любовта му тя наранила!

Стиховете тя изхвърляла в морето,

а от високо Луната тъгувала в небето.

Морето приютило стиховете в дълбочина,

а после ги изпращало отново,по вълна.

А актрисата поета така и не разбра,

любовта му не усети,тя не пожела.

Стиховете му вълните изкараха на брега.

Стихове от душата му ,за любимата жена!

Море от стихове и рози!Вълна' след вълна'!