Море от Стихове
Поетът влюбил се в красива жена,
красива ,умна,нежна актриса една.
Посветил и много свои стихове от сърце,
всеки ден и изпращал по едно,,като дете!
В картичката със стих слагал роза една,
цвете червено,като цвета на Любовта.
Стиховете тя не четяла,розите унищожила,
неговите чувства,любовта му тя наранила!
Стиховете тя изхвърляла в морето,
а от високо Луната тъгувала в небето.
Морето приютило стиховете в дълбочина,
а после ги изпращало отново,по вълна.
А актрисата поета така и не разбра,
любовта му не усети,тя не пожела.
Стиховете му вълните изкараха на брега.
Стихове от душата му ,за любимата жена!
Море от стихове и рози!Вълна' след вълна'!
© Валентин Миленов Всички права запазени