28 янв. 2020 г., 07:50

Море под клепачите

654 2 1

 

Ти да не мислиш, че с теб пък можем

да бъдем щастливи в живота, заедно?

Аз съм с характер, ужасно сложен,

и от много горещото, правя хладно.

Даже не знам защо пиша стихове 

за любов и съдбовни клетви. 

В мен отдавна от празното тихо е. 

Имам грозно минало за наследник... 

Тъй, че дай да не правим планове! 

То е ясно, че за поет всъщност ставам. 

Нямаш идея как ме сърбят дланите, 

да напиша - Край! Стига! Ще ви забравя! 

Ала нямам подобна амнезия... 

Все още имам море под клепачите. 

Душа свърши. Не свършва поезия. 

Поотделно ще я изплачем... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ни душа свършва, ни поезия! Ще си ги отнесеш в други селения и пак ще пишеш, защото, онова, под клепачите, няма да изчезне! Такава ти е орисията!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....