28 янв. 2020 г., 07:50

Море под клепачите

659 2 1

 

Ти да не мислиш, че с теб пък можем

да бъдем щастливи в живота, заедно?

Аз съм с характер, ужасно сложен,

и от много горещото, правя хладно.

Даже не знам защо пиша стихове 

за любов и съдбовни клетви. 

В мен отдавна от празното тихо е. 

Имам грозно минало за наследник... 

Тъй, че дай да не правим планове! 

То е ясно, че за поет всъщност ставам. 

Нямаш идея как ме сърбят дланите, 

да напиша - Край! Стига! Ще ви забравя! 

Ала нямам подобна амнезия... 

Все още имам море под клепачите. 

Душа свърши. Не свършва поезия. 

Поотделно ще я изплачем... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ни душа свършва, ни поезия! Ще си ги отнесеш в други селения и пак ще пишеш, защото, онова, под клепачите, няма да изчезне! Такава ти е орисията!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...