Ти да не мислиш, че с теб пък можем

да бъдем щастливи в живота, заедно?

Аз съм с характер, ужасно сложен,

и от много горещото, правя хладно.

Даже не знам защо пиша стихове 

за любов и съдбовни клетви. 

В мен отдавна от празното тихо е. 

Имам грозно минало за наследник... 

Тъй, че дай да не правим планове! 

То е ясно, че за поет всъщност ставам. 

Нямаш идея как ме сърбят дланите, 

да напиша - Край! Стига! Ще ви забравя! 

Ала нямам подобна амнезия... 

Все още имам море под клепачите. 

Душа свърши. Не свършва поезия. 

Поотделно ще я изплачем... 

Стихопат. 

Danny Diester