Море под клепачите
Ти да не мислиш, че с теб пък можем
да бъдем щастливи в живота, заедно?
Аз съм с характер, ужасно сложен,
и от много горещото, правя хладно.
Даже не знам защо пиша стихове
за любов и съдбовни клетви.
В мен отдавна от празното тихо е.
Имам грозно минало за наследник...
Тъй, че дай да не правим планове!
То е ясно, че за поет всъщност ставам.
Нямаш идея как ме сърбят дланите,
да напиша - Край! Стига! Ще ви забравя!
Ала нямам подобна амнезия...
Все още имам море под клепачите.
Душа свърши. Не свършва поезия.
Поотделно ще я изплачем...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
