Moре с тиара на Тубероза и Нероли
Отрязох всичките си коси,
с цвят на черна орхидея.
Изгорих робата на лунна чародейка
и заклинанията скрих.
Август, любов моя-лято с жарки
лъчи и малки лунички.
Август, обич моя-лято със сини
червила и черноморска луга.
Лято с портокалово вино и
коктейли на плажа.
Лято с мидена каравана и
вятърна лагуна,
Ще си направя пръстен от водорасли,
ще пристана на морето и прибоя.
Ще съм негова богиня, нимфа без
мъртви вълнения.
Ще съм Нереида- глас на хиляди
русалки и морска балада.
Ще съм Атина- съвсем по човешки,
в сините точки на морето и онази
абстрактна картина.
Ще си сплета венец от Нероли и Тубероза.
Купих си букет с цветя и калинка
ми кацна на ръката.
Може би ми трябва капитан и лодка.
Да съм безумие и забрава.
Да съм онова цунами безпощадно,
да удавя съвестите по равно.
Да приспя Содом и Гомор в очите,
да съм Еклисиаст, а после Откровение!
Може би Морфей- идва безсънно.
В инсомния от бяло злато и сол в зеница.
Прочели молитвата на морето и
никога изцяло!
09.08.2023г
Николай Василев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Василев Все права защищены
