Ще пиша ли история с това,
че кървавите мои кулоари
събраха хора в пролетни нивя,
където не цъфтяха минзухари?

Кого ли не завари вечерта
по хилядите гари на планетата?
Човеците, поели към града –
и техните терзания в купетата.

Кафетата, въздишките и дланите…
Моретата, бленувани в очите ни…
Тиретата, оставени за раните…
Небетата, стопили се в сълзите ни.

Ще пиша ли история с това,
че само на теория обичаш?
Нощта ме опозна и ме разбра,
а ти си все сама, и ме отричаш…