Jun 12, 2019, 7:08 PM

Моретата, небетата, тиретата 

  Poetry » Other
451 1 1
Ще пиша ли история с това,
че кървавите мои кулоари
събраха хора в пролетни нивя,
където не цъфтяха минзухари?
Кого ли не завари вечерта
по хилядите гари на планетата?
Човеците, поели към града –
и техните терзания в купетата.
Кафетата, въздишките и дланите…
Моретата, бленувани в очите ни…
Тиретата, оставени за раните…
Небетата, стопили се в сълзите ни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Random works
: ??:??