Морето
Бушува морето...
Морето е стон -
от въздишки на влюбени диша.
Вятър покорно присяда,
бряг вълна целува...
По пясъка следи от нежност
корабът платна издува,
по синята безбрежност отпътува.
Морето е тъга...
във себе си събрало всички чувства...
Оставило на всеки бряг по нещо...
За себе си - единствено луна,
която с трепет да посреща,
а тя във него да блести
нощта му с красота да озари.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радка Иванова Все права защищены
