31.05.2008 г., 12:39

Морето

804 0 3
 

Бушува морето...

Морето е стон -

от въздишки на влюбени диша.

Вятър покорно присяда,

бряг вълна целува...

По пясъка следи от нежност

корабът платна издува,

по синята безбрежност отпътува.

Морето е тъга...

във себе си събрало всички чувства...

Оставило на всеки бряг по нещо... 

За себе си - единствено луна,

която с трепет да посреща,

а тя във него да блести

нощта му с красота да озари.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...