May 31, 2008, 12:39 PM

Морето

  Poetry
798 0 3
 

Бушува морето...

Морето е стон -

от въздишки на влюбени диша.

Вятър покорно присяда,

бряг вълна целува...

По пясъка следи от нежност

корабът платна издува,

по синята безбрежност отпътува.

Морето е тъга...

във себе си събрало всички чувства...

Оставило на всеки бряг по нещо... 

За себе си - единствено луна,

която с трепет да посреща,

а тя във него да блести

нощта му с красота да озари.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...