Морето

31 may 2008, 12:39

Poesía

502 0 3

Бушува морето...

Морето е стон -

от въздишки на влюбени диша.

Вятър покорно присяда,

бряг вълна целува...

По пясъка следи от нежност

корабът платна издува,

по синята безбрежност отпътува.

Морето е тъга...

във себе си събрало всички чувства...

Оставило на всеки бряг по нещо...

За себе си - единствено луна,

която с трепет да посреща,

а тя във него да блести

нощта му с красота да озари.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

goredoly (Миглена Цветкова)

2008-05-31T15:10:17+03:00

Морето е стон-от въздишки на влюбени диша.Много ми допадна.Поздрав!
Ивана59 (Иванка Гичева)

2008-05-31T14:34:59+03:00

Хубав стих!
Поздрави!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-05-31T13:53:39+03:00

Ех...че хубаво...много красиво...!
с обич, Радка...страшно ми хареса...