16 авг. 2016 г., 16:43  

Морето 

  Поэзия » Другая
372 1 4

Нефритен пясък. Палещи лъчи.
Сребро в морето си играе.
И нека тук със теб да помълчим,
на воля нека помечтаем.

 

Достатъчно, че имаме обяд –
две риби, за да ни нахранят.
А за душата – този необят!
Руини древните на храма.

 

И пътят нишката ни да преде
с криле на вятърката стара,
в Несебър туй момче да отведе,
с морето да си разговаря.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??