Морето
Нефритен пясък. Палещи лъчи.
Сребро в морето си играе.
И нека тук със теб да помълчим,
на воля нека помечтаем.
Достатъчно, че имаме обяд –
две риби, за да ни нахранят.
А за душата – този необят!
Руини древните на храма.
И пътят нишката ни да преде
с криле на вятърката стара,
в Несебър туй момче да отведе,
с морето да си разговаря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
