rudin (Иван Христов)
865 1445
16.08.2016 г., 16:43 ч.  

Морето 

  Поезия » Друга
371 1 4

Нефритен пясък. Палещи лъчи.
Сребро в морето си играе.
И нека тук със теб да помълчим,
на воля нека помечтаем.

 

Достатъчно, че имаме обяд –
две риби, за да ни нахранят.
А за душата – този необят!
Руини древните на храма.

 

И пътят нишката ни да преде
с криле на вятърката стара,
в Несебър туй момче да отведе,
с морето да си разговаря.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??