10 авг. 2019 г., 19:46  

Морето

701 2 1

Морето е огромна синя риба

побрала слънчевия блясък

в люспите си,

огледални сфери,

с плясъци по вълнолома,

каменните кейове

разпенват перките ѝ,

върху пясъка

сребристи пукащи мехурчета

струяща синя нежност.

Раздвижва се лениво

морето, поривисто

изплува, гмурва се

в подмолите на въздуха,

оголен въздухът виси над пръските,

студеният му повей заискрява

пробягва по вълната,

нажежен до бяло пламък

острия ѝ профил,

загребва шепа пясък

и притаява в дълбините си покоя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Boyana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, ето че и Вие пишете за морето! Досега не бях чувала от другиго да се сравни морето с риба Бял стих за "нажежен до бяло пламък"!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....