10 авг. 2019 г., 19:46  

Морето

699 2 1

Морето е огромна синя риба

побрала слънчевия блясък

в люспите си,

огледални сфери,

с плясъци по вълнолома,

каменните кейове

разпенват перките ѝ,

върху пясъка

сребристи пукащи мехурчета

струяща синя нежност.

Раздвижва се лениво

морето, поривисто

изплува, гмурва се

в подмолите на въздуха,

оголен въздухът виси над пръските,

студеният му повей заискрява

пробягва по вълната,

нажежен до бяло пламък

острия ѝ профил,

загребва шепа пясък

и притаява в дълбините си покоя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Boyana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, ето че и Вие пишете за морето! Досега не бях чувала от другиго да се сравни морето с риба Бял стих за "нажежен до бяло пламък"!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...