10 ago 2019, 19:46  

Морето

  Poesía » Otra
698 2 1

Морето е огромна синя риба

побрала слънчевия блясък

в люспите си,

огледални сфери,

с плясъци по вълнолома,

каменните кейове

разпенват перките ѝ,

върху пясъка

сребристи пукащи мехурчета

струяща синя нежност.

Раздвижва се лениво

морето, поривисто

изплува, гмурва се

в подмолите на въздуха,

оголен въздухът виси над пръските,

студеният му повей заискрява

пробягва по вълната,

нажежен до бяло пламък

острия ѝ профил,

загребва шепа пясък

и притаява в дълбините си покоя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Boyana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • О, ето че и Вие пишете за морето! Досега не бях чувала от другиго да се сравни морето с риба Бял стих за "нажежен до бяло пламък"!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...