10 ago 2019, 19:46  

Морето

  Poesía » Otra
702 2 1

Морето е огромна синя риба

побрала слънчевия блясък

в люспите си,

огледални сфери,

с плясъци по вълнолома,

каменните кейове

разпенват перките ѝ,

върху пясъка

сребристи пукащи мехурчета

струяща синя нежност.

Раздвижва се лениво

морето, поривисто

изплува, гмурва се

в подмолите на въздуха,

оголен въздухът виси над пръските,

студеният му повей заискрява

пробягва по вълната,

нажежен до бяло пламък

острия ѝ профил,

загребва шепа пясък

и притаява в дълбините си покоя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Boyana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • О, ето че и Вие пишете за морето! Досега не бях чувала от другиго да се сравни морето с риба Бял стих за "нажежен до бяло пламък"!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...