Aug 10, 2019, 7:46 PM  

Морето

  Poetry » Other
697 2 1

Морето е огромна синя риба

побрала слънчевия блясък

в люспите си,

огледални сфери,

с плясъци по вълнолома,

каменните кейове

разпенват перките ѝ,

върху пясъка

сребристи пукащи мехурчета

струяща синя нежност.

Раздвижва се лениво

морето, поривисто

изплува, гмурва се

в подмолите на въздуха,

оголен въздухът виси над пръските,

студеният му повей заискрява

пробягва по вълната,

нажежен до бяло пламък

острия ѝ профил,

загребва шепа пясък

и притаява в дълбините си покоя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Boyana All rights reserved.

Comments

Comments

  • О, ето че и Вие пишете за морето! Досега не бях чувала от другиго да се сравни морето с риба Бял стих за "нажежен до бяло пламък"!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...