Не е измислица морето

и щастието съществува!
 

Христо Фотев („Измислица ли е морето?“)

Когато ме прегръщаш, съм куплет.

Вълните ти ме галят и целуват.

Превръщаш ме с дихание в поет.

Косите ти в съня си ги жадувам.

Сънувам, че сме двама тази нощ.

Говоря ти. Не искаш да ме чуеш.

Понякога вилнееш – тъмен, лош!

Ти ударно в душата ще нахлуеш!
 

Наричаш ме по име и крещиш!

Очите ти червени ме нападат.

Обичаш ме! Тъгуваш, но блестиш

и бавно ми зачиташ „Илиада“.

Море си ти – родено на Земя...

Море си ти – дете на Боговете...

Целува те усмихната дъга.

Със словото рисувам ветровете.
 

Обичат те рапаните и знам,

че лятото е твоята любима.

Докосва се до топлата ти длан

 и всеки миг е равен на година.

На пясъка е легнала сълза,

а чайките прелитат и се смеят.

Бургас ти подарява светлина

 и пее до рибарите на кея.
 

Когато ме прегръщаш, се топя,

но търся те на моята планета.

Море си ти – въздишка на жена

и възгласи на хиляди момчета!

Сънувам, че когато полетя,

водата ще ме моли да остана.

Морето е целувка на баща,

която от небето е желана!