Морето е целувка на баща
Не е измислица морето
и щастието съществува!
Христо Фотев („Измислица ли е морето?“)
Когато ме прегръщаш, съм куплет.
Вълните ти ме галят и целуват.
Превръщаш ме с дихание в поет.
Косите ти в съня си ги жадувам.
Сънувам, че сме двама тази нощ.
Говоря ти. Не искаш да ме чуеш.
Понякога вилнееш – тъмен, лош!
Ти ударно в душата ще нахлуеш!
Наричаш ме по име и крещиш!
Очите ти червени ме нападат.
Обичаш ме! Тъгуваш, но блестиш
и бавно ми зачиташ „Илиада“.
Море си ти – родено на Земя...
Море си ти – дете на Боговете...
Целува те усмихната дъга.
Със словото рисувам ветровете.
Обичат те рапаните и знам,
че лятото е твоята любима.
Докосва се до топлата ти длан
и всеки миг е равен на година.
На пясъка е легнала сълза,
а чайките прелитат и се смеят.
Бургас ти подарява светлина
и пее до рибарите на кея.
Когато ме прегръщаш, се топя,
но търся те на моята планета.
Море си ти – въздишка на жена
и възгласи на хиляди момчета!
Сънувам, че когато полетя,
водата ще ме моли да остана.
Морето е целувка на баща,
която от небето е желана!
© Димитър Драганов All rights reserved.
