Абортирах те, моя Любов... Скъсах ти пъпната връв.
С тъничък меч... подострен от дългото чакане.
Много бързо растеш... Не мога да те износя.
Нека други те носят... Отстрани, ще се радвам.
И сега съм празна... кървя... Ще ми мине, Любов.
Имам още конци да зашивам дълбоките рани.
Само малко ще ме боли. После ще те възпявам.
И от теб ще направя най-красивата сага.
Абортирах те, моя Любов... Без упойка. На живо.
И с мъглите на Авалон те пових. Като твоя Моргана.
Хвърлих меча и той се превърна във кръст.
Абортирах те, моя Любов... И съм празна... ...