29 июн. 2009 г., 01:01

Морнинг муд

851 0 12

хубаво е че нямам сини очи чарли

бих могла да ти разбия сърцето

представите за света

кафето сутрин

трудните ритми влизат

в юни с дъжд

в който четеш сълзите си

празните листове

града оставащ светлините си след теб

хей

и няколко малки

докато заспиваш в ръцете ми

прошепни две три вълшебни думи

-малка моя-

сънувай очите ми

и гората в която се губиш

дъждът през юни е само разминаване

в петък

когато изстиват зениците на земята

забравила часовника си

на нечий скрин

след това тишината ляга по гърба ти

и боли

хубаво е че нямам сини очи чарли

а само истории за случване

свят

сутрин и кафе

всъщност искаш ли захар?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесвам характера в тези стихове!!!
  • страхотни сте,благодаря
  • чудесно!
  • Твоите стихове носят невероятен заряд и индивидуалност!
    Поздрави за което
  • Оля, чика!
    Хрумна ми, че ако се разминаваме достатъчно пъти, току-виж сме се случили лице в лице... нормално, при тази кръгла Земя.
    Хубаво е, че имам някакви очи, за да мога да те чета.

    P.S. Захар - не, но капчица от Млечния път не бих отказал!

    AVE

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...