29.06.2009 г., 1:01

Морнинг муд

848 0 12

хубаво е че нямам сини очи чарли

бих могла да ти разбия сърцето

представите за света

кафето сутрин

трудните ритми влизат

в юни с дъжд

в който четеш сълзите си

празните листове

града оставащ светлините си след теб

хей

и няколко малки

докато заспиваш в ръцете ми

прошепни две три вълшебни думи

-малка моя-

сънувай очите ми

и гората в която се губиш

дъждът през юни е само разминаване

в петък

когато изстиват зениците на земята

забравила часовника си

на нечий скрин

след това тишината ляга по гърба ти

и боли

хубаво е че нямам сини очи чарли

а само истории за случване

свят

сутрин и кафе

всъщност искаш ли захар?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесвам характера в тези стихове!!!
  • страхотни сте,благодаря
  • чудесно!
  • Твоите стихове носят невероятен заряд и индивидуалност!
    Поздрави за което
  • Оля, чика!
    Хрумна ми, че ако се разминаваме достатъчно пъти, току-виж сме се случили лице в лице... нормално, при тази кръгла Земя.
    Хубаво е, че имам някакви очи, за да мога да те чета.

    P.S. Захар - не, но капчица от Млечния път не бих отказал!

    AVE

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...