Jun 29, 2009, 1:01 AM

Морнинг муд

  Poetry » Other
847 0 12

хубаво е че нямам сини очи чарли

бих могла да ти разбия сърцето

представите за света

кафето сутрин

трудните ритми влизат

в юни с дъжд

в който четеш сълзите си

празните листове

града оставащ светлините си след теб

хей

и няколко малки

докато заспиваш в ръцете ми

прошепни две три вълшебни думи

-малка моя-

сънувай очите ми

и гората в която се губиш

дъждът през юни е само разминаване

в петък

когато изстиват зениците на земята

забравила часовника си

на нечий скрин

след това тишината ляга по гърба ти

и боли

хубаво е че нямам сини очи чарли

а само истории за случване

свят

сутрин и кафе

всъщност искаш ли захар?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесвам характера в тези стихове!!!
  • страхотни сте,благодаря
  • чудесно!
  • Твоите стихове носят невероятен заряд и индивидуалност!
    Поздрави за което
  • Оля, чика!
    Хрумна ми, че ако се разминаваме достатъчно пъти, току-виж сме се случили лице в лице... нормално, при тази кръгла Земя.
    Хубаво е, че имам някакви очи, за да мога да те чета.

    P.S. Захар - не, но капчица от Млечния път не бих отказал!

    AVE

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...