Морска есен
Безброй светлини запалват небето –
звезди като захар кристална искрят.
Отразяват във синьо тихо морето,
там, дето слънцето прави си път.
То отдавна го няма, в съня си потъна,
под топла завивка от морска вода,
кротко тъкана от фината пяна,
в гоблен на русалка, излязла в нощта.
Да зърне последния залез опален
на лятото жарко. И нощния бриз,
поел топлия дъх на фона кристален,
на новия есенен сивкав ескиз.
И шие с игла от мидна черупка,
с конец водораслен и морско пано.
Небето нарязва се сякаш на кръпки…
Картини със есенно морско листо…
При изгрева хладен тихо привършва
бродерията нощна и тръгва далеч.
Вълните в скалата мощно се тръшват,
рушейки я тихо със сила извечна.
Тогава си тръгвам леко посърнал
през първия хладен есенен ден.
Пейзаж на русалка леко прегърнал,
по хладния пясък стъпвам смирен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Стоянов Все права защищены
