Морска есен
Безброй светлини запалват небето –
звезди като захар кристална искрят.
Отразяват във синьо тихо морето,
там, дето слънцето прави си път.
То отдавна го няма, в съня си потъна,
под топла завивка от морска вода,
кротко тъкана от фината пяна,
в гоблен на русалка, излязла в нощта.
Да зърне последния залез опален
на лятото жарко. И нощния бриз,
поел топлия дъх на фона кристален,
на новия есенен сивкав ескиз.
И шие с игла от мидна черупка,
с конец водораслен и морско пано.
Небето нарязва се сякаш на кръпки…
Картини със есенно морско листо…
При изгрева хладен тихо привършва
бродерията нощна и тръгва далеч.
Вълните в скалата мощно се тръшват,
рушейки я тихо със сила извечна.
Тогава си тръгвам леко посърнал
през първия хладен есенен ден.
Пейзаж на русалка леко прегърнал,
по хладния пясък стъпвам смирен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Стоянов Всички права запазени
