icohim (Христо Стоянов)
180 985
16.09.2011 г., 10:12 ч.

Морска есен 

  Поезия » Пейзажна
848 0 8

Безброй светлини запалват небето –

звезди като захар кристална искрят.

Отразяват във синьо тихо морето,

там, дето слънцето прави си път.

 

То отдавна го няма, в съня си потъна,

под топла завивка от морска вода,

кротко тъкана от фината пяна,

в гоблен на русалка, излязла в нощта.

 

Да зърне последния залез опален

на лятото жарко. И нощния бриз,

поел топлия дъх на фона кристален,

на новия есенен сивкав ескиз.

 

И шие с игла от мидна черупка,

с конец водораслен и морско пано.

Небето нарязва се сякаш на кръпки…

Картини със есенно морско листо…

 

При изгрева хладен тихо привършва

бродерията нощна и тръгва далеч.

Вълните в скалата мощно се тръшват,

рушейки я тихо със сила извечна.

 

Тогава си тръгвам леко посърнал

през първия хладен есенен ден.

Пейзаж на русалка леко прегърнал,

по хладния пясък стъпвам смирен.

© Христо Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??