Безброй светлини запалват небето –
звезди като захар кристална искрят.
Отразяват във синьо тихо морето,
там, дето слънцето прави си път.
То отдавна го няма, в съня си потъна,
под топла завивка от морска вода,
кротко тъкана от фината пяна,
в гоблен на русалка, излязла в нощта.
Да зърне последния залез опален
на лятото жарко. И нощния бриз,
поел топлия дъх на фона кристален,
на новия есенен сивкав ескиз. ...