19 сент. 2020 г., 00:57

Морска идилия

632 0 2

МОРСКА ИДИЛИЯ

 

Последна любовна слънчева ласка,

реверанс към морето и морския бряг,

след нея си тръгва в златна каляска,

укротеното Слънце след дневния бяг...

 

Вълни разпилени – къдрѝ на жена,

(сякаш за миг е тук времето спряло)

нежно помилвани от сноп светлина –

последна усмивка към морето заспало...

 

Брегът по светлината също въздиша,

потънал във мрак – маха за сбогом,

после самотен без думи ѝ пише -

за сърцето от нея оставен му спомен...

 

Спомен и бряг разказват за среща,

на влюбени двама скрити във мрака,

потънали в страст и ласки горещи,

с надежда утрото за тях да почака...

 

КАЛИНА ВЛАДИ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Влади Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...