Морска идилия
634
0
2
МОРСКА ИДИЛИЯ
Последна любовна слънчева ласка,
реверанс към морето и морския бряг,
след нея си тръгва в златна каляска,
укротеното Слънце след дневния бяг...
Вълни разпилени – къдрѝ на жена,
(сякаш за миг е тук времето спряло)
нежно помилвани от сноп светлина –
последна усмивка към морето заспало...
Брегът по светлината също въздиша,
потънал във мрак – маха за сбогом,
после самотен без думи ѝ пише -
за сърцето от нея оставен му спомен...
Спомен и бряг разказват за среща,
на влюбени двама скрити във мрака,
потънали в страст и ласки горещи,
с надежда утрото за тях да почака...
КАЛИНА ВЛАДИ
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калина Влади Все права защищены
