Последна любовна слънчева ласка,
реверанс към морето и морския бряг,
след нея си тръгва в златна каляска,
укротеното Слънце след дневния бяг...
Вълни разпилени – къдрѝ на жена,
(сякаш за миг е тук времето спряло)
нежно помилвани от сноп светлина –
последна усмивка към морето заспало...
Брегът по светлината също въздиша,
потънал във мрак – маха за сбогом,
после самотен без думи ѝ пише -
за сърцето от нея оставен му спомен... ...