4 нояб. 2022 г., 09:13

Морска тъга

467 1 0

             Моят град не е Рим и Виена,
             нито Лондон, Париж и Москва.
             Той е мъничка светла вселена,
             със сърце на туптяща вълна.

              Невена Елисеева („Моят град“)

 

Заиграват се малките миди
на различни човешки игри,
а в морето си пеят скариди
и за нищо не мислят дори.

На брега се шегуват младежи
и целуват живота с очи.
Аз съзирам рибари и мрежи
в неспокойни и груби води.

Стара чайка крещи и раздира
тишината – висока жена.
Всеки миг ще засвири на лира
самотата, превзела брега.

Всеки миг и Бургас ще отплува.
Надалече ще тръгне... Без път...
Тази вечер морето тъгува
и игривите миди мълчат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...