Морска тъга

             Моят град не е Рим и Виена,
             нито Лондон, Париж и Москва.
             Той е мъничка светла вселена,
             със сърце на туптяща вълна.
              Невена Елисеева („Моят град“)

Заиграват се малките миди
на различни човешки игри,
а в морето си пеят скариди
и за нищо не мислят дори.

На брега се шегуват младежи
и целуват живота с очи.
Аз съзирам рибари и мрежи
в неспокойни и груби води.

Стара чайка крещи и раздира
тишината – висока жена.
Всеки миг ще засвири на лира
самотата, превзела брега.

Всеки миг и Бургас ще отплува.
Надалече ще тръгне... Без път...
Тази вечер морето тъгува
и игривите миди мълчат.