Морската принцеса
Видях на борда тяхната принцеса,
топовете гърмяха на талази,
а в тъмното кърмата на фенера
угасна, и обрасла с водорасли.
Галерата потъваше и всички,
заплуваха към острова до хълма,
и като в приказка, като във притча,
стоеше тя и плачеше - две сълзи.
Две очи по топли от огнище -
водни лилии във море студено,
сред пяната аз цяла вечер скришом
остнах в плитчините да ги гледам...
А тя танцуваше и чу се писък,
сирените ревяха за отбоя,
но животът на моряк добива смисъл,
когато си отиде със прибоя...
© Димитър Димчев Все права защищены