4 дек. 2014 г., 23:52  

Морската принцеса

877 0 4

Морската принцеса


Видях на борда тяхната принцеса, 

топовете гърмяха на талази, 

а в тъмното кърмата на фенера 

угасна, и обрасла с водорасли. 

Галерата потъваше и всички,

заплуваха към острова до хълма,

и като в приказка, като във притча,

стоеше тя и  плачеше  - две сълзи.


Две очи по топли от огнище -

водни лилии във море  студено,

сред пяната аз цяла вечер скришом

остнах в плитчините да ги гледам...

 

А тя танцуваше и чу се писък,

сирените ревяха за отбоя,

но животът на моряк добива смисъл,


когато си отиде със прибоя...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Иве ... :/ така беше преди Събуждам се и помагам у дома ;д Писах ти го всеки ден когато ме питаше какво правя :Д липсват ми тези дни
  • падам си по такива фантазни, приказни стихове!
  • Чудесно е!
  • Помниш ли какво ми написа когато се запознахче като малки за пръв път - събуждам се и помагам у дома , което е съвсем обикновено но след това се сещам за пеенето и сцената и светът отново става прекрасен. И стиховете ти са такива Обожавам ги.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...