Dec 4, 2014, 11:52 PM  

Морската принцеса

  Poetry » Other
876 0 4

Морската принцеса


Видях на борда тяхната принцеса, 

топовете гърмяха на талази, 

а в тъмното кърмата на фенера 

угасна, и обрасла с водорасли. 

Галерата потъваше и всички,

заплуваха към острова до хълма,

и като в приказка, като във притча,

стоеше тя и  плачеше  - две сълзи.


Две очи по топли от огнище -

водни лилии във море  студено,

сред пяната аз цяла вечер скришом

остнах в плитчините да ги гледам...

 

А тя танцуваше и чу се писък,

сирените ревяха за отбоя,

но животът на моряк добива смисъл,


когато си отиде със прибоя...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Иве ... :/ така беше преди Събуждам се и помагам у дома ;д Писах ти го всеки ден когато ме питаше какво правя :Д липсват ми тези дни
  • падам си по такива фантазни, приказни стихове!
  • Чудесно е!
  • Помниш ли какво ми написа когато се запознахче като малки за пръв път - събуждам се и помагам у дома , което е съвсем обикновено но след това се сещам за пеенето и сцената и светът отново става прекрасен. И стиховете ти са такива Обожавам ги.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...