29 июн. 2010 г., 10:22

Морски ескиз

1K 0 11

Колко е хубаво
да останеш без дъх
от целувка спонтанна!
Да избършеш моминските сълзи,
а в очите ти пламъче нежно да свети.
Аромата на морския бриз,
напоен със любов,
да усетиш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти от сърце, Валка !
    И аз ти желая прекрасен, слънчев ден !
    Успех и много любов !
  • Прекрасен ескиз!
    Радвам се, че те открих и с удоволствие ще чета чудесната ти поезия!
    Светъл и усмихнат ден!
  • Ивон и Кристи, много благодаря за отзивите!
    Успех и много любов!
  • Красиво поетично бисерче, много нежно звучи!
    Поздрави и за влюбения лирически, и за прекрасния поет!
    БЪДИ!
  • Благодаря ти, Ани !
    Понякога щрихите казват по - вече . . .
    Успех ти желая !

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...