Морски ескиз
Колко е хубаво
да останеш без дъх
от целувка спонтанна!
Да избършеш моминските сълзи,
а в очите ти пламъче нежно да свети.
Аромата на морския бриз,
напоен със любов,
да усетиш!
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Jun 29, 2010, 10:22 AM
Comments
Comments
-
Благодаря ти от сърце, Валка !
И аз ти желая прекрасен, слънчев ден !
Успех и много любов ! -
Прекрасен ескиз!
Радвам се, че те открих и с удоволствие ще чета чудесната ти поезия!
Светъл и усмихнат ден!
-
-
Красиво поетично бисерче, много нежно звучи!
Поздрави и за влюбения лирически, и за прекрасния поет!
БЪДИ! -
Благодаря ти, Ани !
Понякога щрихите казват по - вече . . .
Успех ти желая !
Editor's choice
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
