29 jun 2010, 10:22

Морски ескиз

1K 0 11

Колко е хубаво
да останеш без дъх
от целувка спонтанна!
Да избършеш моминските сълзи,
а в очите ти пламъче нежно да свети.
Аромата на морския бриз,
напоен със любов,
да усетиш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти от сърце, Валка !
    И аз ти желая прекрасен, слънчев ден !
    Успех и много любов !
  • Прекрасен ескиз!
    Радвам се, че те открих и с удоволствие ще чета чудесната ти поезия!
    Светъл и усмихнат ден!
  • Ивон и Кристи, много благодаря за отзивите!
    Успех и много любов!
  • Красиво поетично бисерче, много нежно звучи!
    Поздрави и за влюбения лирически, и за прекрасния поет!
    БЪДИ!
  • Благодаря ти, Ани !
    Понякога щрихите казват по - вече . . .
    Успех ти желая !

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...