Морски полъх
838
0
0
МОРСКИ ПОЛЪХ
Скучае ъгълът без нас.
Тотемът хили се отсреща.
Говори сякаш той без глас –
видял е всяка наша среща...
А в парка пейката сама
оглежда се и търси в мрака
висок мъж и една жена,
притиснати, в нощта как чакат
да дойде някак Любовта,
да скрие нежността им плаха
до следващото лято пак –
да долетят с криле на чайка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Димитрова Все права защищены
