Морски полъх

21 дек. 2015 г., 21:28

Поэзия » Любовная

544 0 0

МОРСКИ ПОЛЪХ

Скучае ъгълът без нас.

Тотемът хили се отсреща.

Говори сякаш той без глас –

видял е всяка наша среща...

А в парка пейката сама

оглежда се и търси в мрака

висок мъж и една жена,

притиснати, в нощта как чакат

да дойде някак Любовта,

да скрие нежността им плаха

до следващото лято пак –

да долетят с криле на чайка.